медали

Изложба „Български ордени и медали” в Сакова къща на музей „Етър”

By Margarita, 21.09.2019

Част от впечатляващата колекция нагръдни знаци на Николай Гичев може да бъде видяна в Сакова къща на музей „Етър“. Изложбата „Български ордени и медали”е посветена на един от големите български празници – обявяването на Независимостта, събитие, което се случва на 22 септември 1908 година. Това, което е представено буди интерес не само сред ценителите, но и сред широката публика. Показаните ордени, медали и грамоти остават в Сакова къща само няколко дни – до началото на следващата седмица (21–23 септември).

 

Краят на 60-те години на ХХ век. Мъж, надхвърлил 70-те, провокира съзнанието на едно момче. Разказва му истории от своя живот, в които се преплитат храброст и изпитания. Момчето слуша, а пред очите му оживяват сцени от отминалите години. В спомените на възрастния мъж са съхранени частици от успехите на българите като народ и от тях се заражда съвременност. Момчето вниква в историите, осъзнава тяхното значение и за да запази дълбоката им същност, решава да съхрани материалната част от тях.

 

Повече от 40 години Николай Гичев, момчето от края на 60-те години на ХХ век, колекционира нагръдни знаци. Днес притежава повече от 800.

 

Интересът му е насочен към българските, от чуждестранните – само свързани с Руско-турската Освободителна война са важни за него.

 

15 от ордените са на дядото, провокирал с разказите си интерес към историята и нагръдните знаци. Още 4 са на прадядото.

 

Политическите промени поставят отпечатък и върху колекцията на Николай Гичев. През социализма, при публични прояви, му се налага да изтъква на преден план отличия, свързани с този период, а върху нагръдните знаци с ликовете на български монарси да не акцентира особено.

 

Дядото – подполковник Гичо Костов Гичев е царски офицер. Това дава своето отражение върху живота на цялото семейство след 9 септември 1944 година. Арестите и престоя в лагери за неудобни на тогавашната власт хора сполетяват хиляди българи, в това число и дядото на Николай.

 

След 1990 година, когато ситуацията се преобръща, нагръдните знаци с ликовете на монарсите отново започват да будят интерес.

 

Николай Гичев казва, че за него всъщност е интересна и важна наградната система на България. Обича да се рови в историята, да събира възможно най-много факти за даден предмет, за да е пълно представянето му.

 

„Този процес на търсене е най-интересен.Когато вземеш едно отличие и снимката на даден човек, да разбереш какво е направил и как се е стигнало до там да получи награда.“

 

Подполковник Гичо Костов Гичев е от Пловдив. Завършва 37 випуск на Военното училище. Година преди да бъде произведен е изпратен, заедно с останалите от випуска, на фронта. Бушува Първата световна война и всеки ресурс на българите е важен. Гичо Гичев е зачислен в Девети пловдивски полк под командването на подполковник Дрангов. Като взводен командир за атака срещу французите получава първата си награда – първо офицерско звание и кръст за храброст. По-късно е заловен, но успява да избяга, заради което получава втори кръст за храброст. Военната му кариера се развива възходящо, работи по направление на разузнаването по отношение на Турция. След 9 септември, когато в страната са извършени политически промени, се оказва неудобен на властта. Подполковник Гичев преживява изпитанията, а по-късно с разказите си успява да запали в сърцето на своя внук любов към историята.

 

Тази любов намира изражение в колекцията от близо 800 нагръдни знаци, част от които от края на тази до началото на следващата седмица могат да видят и посетителите на Сакова къща в музей „Етър“.