pilot cities-visit

Програма 21 за култура

By Irena Georgieva, 10.09.2014

Програма 21 за култура

(резюме)

Основни принципи и инструменти

 

Програма 21 за култура е ратифицирана за пръв път през 2004 г. и през последното десетилетие работи за подчертаване на ролята на културата в подпомагане на устойчивото развитие. Повече от 500 града, местни правителства и организации от целия свят към настоящия момент са свързани с Програма 21 за култура. Документът е ратифициран от световната организация Обединени градове и местни власти като препоръчителен документ в областта на културата.

1. Принципите и задачите на Програма 21 за култура са подплатени с нарастващия обем от знания и позиции за развитие на политики.

Принципи:

Изложеният списък от принципи  обобщава начините на местните власти за интегриране на културата в устойчивото развитие на месно и световно равнище.

а) Културата включва ценностите, убежденията, езиците, познанието, изкуствата и манталитета, чрез който една личност изразява своята човечност, както и значението, което тя отдава на своето съществуване и развитие.

б) Културното многообразие е основното богатство на човечеството. То е продукт на хилядолетна история, плод на колективен принос на всички хора посредством техния език, въображение, технологии, практика и творения.

в) Културните права са неразделна част от човешките права. Никой не може да използва културното многообразие, за да нарушава човешките права, гарантирани от международното право, нито да ограничава обсега им. Културната свобода на индивидите и общностите е основна предпоставка за демокрация.

г)  Достъпът до културната и нематериална вселена на всички етапи от живота е фундаментален елемент от формирането на умението за светоусещане, на способността за изразяване и на съвместното съществуване, както и на създаване на гражданството. Културната идентичност на всяка отделна личност е динамична.

д) Устойчивото развитие изисква комплекс от фактори, включително културни аспекти в допълнение на тези, свързани с околната среда, икономиката и социалното развитие.

е) Местните власти в световен мащаб са оператори от първостепенна величина, тъй като бранят и допринасят за развитието на човешките права, освен това стимулират демократичните системи и доброто управление на местно, национално и международно ниво.

ж) В контекста на глобализацията, при формирането на местните политики трябва да се  вземат предвид международните процеси, включително тези, свързани с планирането и  улесняването на международното културно сътрудничество, както и да се отбележат специфичните нужди на операторите от по-слабо развитите региони.

з) Културното развитие, което е неразделна част от устойчивото развитие, включва разширяване и ускоряване упражняването на културните права от гражданите, както и уеднаквяване критериите при оценяването на тези права.

и) Културното развитие разчита на множеството от социални агенти, включително граждани, граждански организации, местни власти и частни оператори. Доброто управление изисква прозрачност на информацията и участие на обществото в планирането на политиките, вземането на решения и правенето на оценки.

й) Държавите и регионите са привилегировани пространства за културни нововъведения, които сами по себе си еволюират непрекъснато и създават условия за креативно разнообразие.

к) Културното наследство, материално и нематериално, свидетелства за човешката креативност и формира здрава основа, върху която да се гради личностната идентичност. Управлението на наследството е направено посредством идентификацията, регистрацията, подробното описание и очертаване според международните стандарти.

л) Културата или творческата индустрия, която включва доходоносна и недоходоносна екология, големи и малки оператори, може да играе важна роля при оформянето на стабилно общества, в които икономиката, социалните и културни ценности са балансирани.

м) Достъпът до информация допринася за устойчивото развитие на градовете. Адекватността на информацията и преобразуването й в познание от гражданите е културен акт.

н) Градското планиране е културен акт.

о) Публичните пространства са колективен продукт, принадлежащ на всички граждани и градовете са отговорни за това те да са оформят по подходящия начин.

2. При прилагането на новите културни програми и политики като базов инструментариум за самооценка се предлагат 8 основни области, обосноваващи ролята на културата в устойчивото развитие на градовете. Те съдържат набор от основни въпроси, чиито отговори ще помогнат за правилното въвеждане и функциониране на най-съвремените принципи в световната културна политика.

Осемте области са:

1) Културни права – активно гражданство и пълно признаване на културните права;

2) Управление на културата – към балансирано и споделено управление на културните политики по места;

3) Култура, градско планиране и публични пространства – Градско планиране с повишено внимание към културата;

4) Култура и екология – културата като катализатор на процеси свързани с екоотговорност;

5) Култура и образование – стимулиране на активни граждани чрез култура;

6) Култура, социално приобщаване и борба срещу бедността – създаване на нови социални връзки: фундаменталната роля на културата;

7) Устойчивост на културата и социална икономика – успешната социална икономика включва и културната сфера;

8) Култура и интелигентни градове – култура и социални иновации за интелигентни градове.

Посетете официалния сайт на Програма 21 за култура – www.agenda21culture.net