Мостове с душа: Разходка по габровските мостове
Габрово не е просто град на река Янтра – той е град, в който реката свързва не само брегове, но и съдби, времена и усмивки. За разлика от много други места, тук мостовете не са просто съоръжения – те са герои в истории, които се предават през поколенията. Каним ви на разходка из най-емблематичните мостове на Габрово, където ще чуете ехото на легенди и ще усетите пулса на града!
Мост „Игото“
„Мостът с лъвовете“
зад Драматичния театър
„Баев мост“
Двойният мост
Шиваров мост
Каменски, Мост на спорта
„Боровски мост“
Мост на изкуствата
Мостът на занаятите
пред Драматичния театър
Пешеходен мост
Къдравият мост
„Падалският мост“
Мостът на хумора
Екопътека Витата стена
(с. Здравковец – с. Яворец)
Маршрутът между село Здравковец и село Яворец обхожда по-голямата част от платото на Витата стена и е с дължина около 8 км в едната посока. Подходящ е както за пешеходен, така и за велосипеден преход. Има доста варианти за по-кратки отсечки и обиколки в зависимост от подготовката и предпочитанията. Преходът между скалния масив и с. Яворец е подпомогнато с парапети, които улесняват качването / слизането.
Изходен пункт за екопътеката е стопанската сграда в края на село Здравковец, което се намира в горната част на Витата стена. Тръгва се по горския път, минава се покрай езерото Беляковец и се достига до разклон за неолитни пещери и скален феномен „Момичките”. Основният маршрут продължава към Заблатеното езеро и връх Големия репей. Двете пътеки се събират в северозападния край на скалния венец, където се намират и останките от крепостта Витенград (Градът). От отвесните скали там се разкрива прекрасна гледка към околните села и върховете на Централна Стара планина. Следва стръмно спускане към село Яворец, разположено в подножието на Витата стена. Ако пък се подходи от село Яворец, стръмният участък за достигане на скалите и платото е на качване през гората, на около 1-2 км от началото на пътеката.
Витата стена е внушителен дъговиден скален венец, който е съставен от варовикови скали и се намира в най-западната част на платото Стражата, разположено между Севлиево, Дряново и Габрово. Част е от екологичната мрежа НАТУРА 2000, като защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Едно от интересните места по маршрута е „Черната пещера“, обявена за значимо подземно местообитание на прилепи в България. Намира се в защитена зона BG0000190 „Витата стена“, обявена със заповед на Министерството на околната среда и водите №РД-359/31.03.2021г. Тази пещера е дом на прилепи и представлява важен обект за тяхното опазване.
Тайнственият Свят на Прилепите
Когато си представяме прилепи, често ги свързваме с мрачните дълбини на пещерите. И макар че не всички прилепи живеят в тях, пещерите са наистина важни за много видове. Някои от тях прекарват целия си живот в пещерите, обикновено в карстовите райони. Те често образуват огромни колонии, с численост, достигаща над 100 хиляди индивида. Това ги прави лесно уязвими и изисква специална защита. Пещерите са едно от най-значимите местообитания за размножаването, отглеждането на малките и презимуването им.
Критични Периоди за Прилепите:
Размножаване (15 май – 30 юли): През този период бременните женски формират колонии, където раждат и отглежадат малките си. Всяко безпокойство може да доведе до изоставяне на малките.
Зимен сън (1 декември – 30 март): През зимата, когато насекомите – основната храна на прилепите – са недостъпни, прилепите изпадат в хибернация. Всяко безпокойство през този период може да ги събуди и да изчерпи жизненоважните им енергийни запаси.
При посещение на „Черната пещера“, спазвайте следните правила:
- Избягвайте посещения през критичните периоди.
- Не вдигайте шум и не безпокойте прилепните колонии.
- Не лагерувайте в и пред пещерата.
- Не безпокойте зимуващите прилепи – не ги докосвайте и не снимайте със светкавица.
- Не палете огън на входовете на пещерата и не влизайте с факли.
- Никога не хвърляйте отпадъци в пещерата и около нея.
Прилепите са неразделна част от нашата екосистема и тяхната защита е от жизненоважно значение. При следване на тези прости правила, можем да помогнем за опазването на тези удивителни същества и тяхното местообитание. Посещението на пещерите може да бъде увлекателно и обогатяващо преживяване, особено когато се отнасяме с уважение към обитателите им.
Екопътека село Иглика
Село Иглика се намира само на 13 км североизточно от Габрово и е „кацнало” върху впечатляващ скален масив, част от платото Стражата – красива скална верига, продължаваща няколко десетки километра в направление Дряново-Габрово-Севлиево.
Екопътеката до село Иглика е кръгова и започва от поляна преди селото. Още от самото начало на маршрута започват да се откриват чудесни пасторални пейзажи към Балкана и Предбалкана. Тръгва се по добър черен път, който преминава непосредствено над кариерата „Чириковец“. Продължава се по маркирана пътека и се стига до останки от крепостта „Градът”, наричана още Чомашката скала (по старото име на село Иглика) като се излиза на широко място над скали.
Крепостта „Градът” представлява терасовидно скално възвишение с н. в. 615–661 м. При археологически разкопки са разкрити останки от крепостната стена и две кули. Точно по платото е минавал пътят от Никополис ад Иструм и е водел към прохода в Стара планина. В момента теренът там е заравнен с пръст, откъдето се разкрива невероятен панорамен изглед към околните села в долината и красивите скални венци от двете страни. Това място се използва като площадка за тандемни полети с парапланер, с монтиран пилон на върха. Източно под пилона е изграден кът за отдих. Оттам през гората пътеката слиза в село Иглика. Малко преди влизане в селцето, се минава покрай работеща чешма с каменно корито.
От читалището в селото започва и друга маркирана пътека с дължина около 1 км (в посока) към крепостта (тип кула) на връх Минин чукар (704 м). Върхът е най-високата точка в източната част на платото Стражата. От него се открива отлична гледка във всички посоки. На самия връх се забелязват останки с кръгла или квадратна форма – по всяка вероятност това е донжонът (главната кула) на крепост, изградена там.
Иглика е от селцата, които все още са запазили автентичния си облик. Наричат това място „каменното село“, заради великолепно изградените от най-разпространения местен материал – камъка, къщи и дувари. Според легендата, селото е създадено през XVII век от шест български рода, които търсят безопасно място по време на смутните времена. Основно били дюлгери и ковачи. Камък по камък, с воля и голям майсторлък, издигат здрави къщи, кацнали сякаш на край света. Така се родило село Чомаци (старото име на с. Иглика). „Чомак“ означава твърдина, здравина, като здравата скала, на която намират спасение първите жители. Според друга теория името идва от думата „чомага“ – дебела тояга, която по онова време се използвала от пастири и чобани. След Освобождението селото е прекръстено на Иглика.
Иглика е известно и с това, че е любимото село на актрисата Невена Коканова, която се заселва на това място в средата на 80-те години и намира своето спокойствие там в последните години от живота си. В Иглика са снимани филмите с нейно участие – „Вечери в Антимовския хан“ и „Вампир“. На нейното име посмъртно е кръстено и местното читалище.
Екопътека Иванилски водопад
Иваниловски водопад се намира на около 9 км от Габрово, в землището на малките селца (махали) Солари и Иванили. Височината на водопада е около 10 метра и образува много красива водна каскада, като под него се образува красиво и дълбоко около 5 метра езерце във формата на сърце. Скалата на водопада е обрасла в мек мъх, който прилича на естествен зелен килим. Водопадът се намира на рекичка, която на места образува големи каменни острови, а след около 300 метра се влива в река Янтра. Разходката до водопада е лека и приятна по черен път, а непосредствено до водопада се стига по пътечка. Нагоре и надолу по реката също има красиви малки водни каскади.
След като се навлезе в село Солари по главния път, точно преди остър сенчест завой с мост над дерето има отбивка вдясно с указателни табелки, по която се слиза леко надолу, за да се достигне началото на екопътеката. Маршрутът е маркиран с червено-бяла лентова маркировка и указателни стрелки, на места са направени кътчета за отдих. След около 20 минути от началото, пътят навлиза в горичка. В края на черния път, който е точно след гората, където е „Горския ресторант“, следва отклонение наляво по тясна пътека и след кратко спускане се вижда водопада. Цялото разстояние до водопада се изминава за около 25 минути. Обратният път, макар и леко нагоре, пак се взема за същото време. Пътеката е лека и приятна за ходене през цялата година. Подходяща е за деца и за хора без предварителна подготовка. Не се изисква специална екипировка.
Екопътека с. Източник – с. Боженци
(Римски път)
Екопътеката от с. Източник до с. Боженци следва стар Римски път, който съществува от началото на ІV в. и е възстановен през последните десетилетия. Маршрутът е с дължина около 3,5 км в едната посока и минава през равна гориста местност. Пътеката е предпочитан вариант за по-приятно достигане до китното селище Боженци, известно още като музей на архитектурно-исторически резерват „Боженци“, както от пешеходни туристи, така и от велолюбители.
Екопътека с. Дебел дял – местност Люляци
Пътеката с дължина 3 км свързва местността Люляците с китното габровско село Дебел дял. Маршрутът преминава през разнообразна природа и релеф – поляни с билки, прохладна гора, скални отвеси, обкичени с люлякови храсти и благоуханен здравец. Преминаването през скалното плато става с помощта на каменни стълби и парапет. На няколко места по екопътеката се откриват красиви пейзажи към местност Витата стена и град Габрово и региона.
Екопътека Градище
Пътеката се намира само на 3 км североизточно от Габрово и е лесна за достъп. Маршрутът е кръгов, с леко изкачване и минава през прохладна смесена гора, достигайки до укрепеното селище във най-високата си точка. Има погледна площадка, откъдето се открива панорамна гледка към голяма част от Балкана, поречието на река Янтра и град Габрово. При ясно време се виждат отвесните скали на Витата стена и връх Ботев.
Крепостта „Градище“ е датирана от археолозите като късноантична и ранносредновековна (IV-VI век). Габровци наричат крепостта „Пазителката на прохода“, тъй като е издигната по време на Римската империя, за да охранява главния път през Шипченския проход и да спира варварските нашествия. Представлява типично за времето си укрепено селище. При археологически проучвания са разкрити крепостна стена с дължина около 4 км, гъсто застроени жилищни сгради, помещения на гарнизона, охраняващ крепостта, главен вход и три охранителни кули. В най-високата част на крепостта се намира главния храм с помещение за кръщене, т.нар. баптистерий. Откритите при археологическите разкопки предмети от бита на хората – стари монети, накити, красиви украшения, съдове за хранене и др., се съхраняват в Регионален исторически музей – Габрово.
Екопътека „кв.Ябълка – вр.Мъхченица – Гецанов камък“
Изходен пункт за екопътеката е автобусната спирка в кв.Ябълка. Тръгва се по маркировката и на разклона преди мотополигона има указателна стрелка и се продължава по горския път. След около два часа с леко изкачване се достига до седловина Пряслопа /Мъхченишки пряслоп/ в защитена местност „Мъхченица-Йововци“.
По тези места в древността е минавал път, свързващ Северна и Южна България, известен като Верейският друм. На места все още личи старият римски калдаръм. Именно тук през 1190 г., в гъстите букови гори, българските войски, предвождани от цар Иван – Асен І причакват оттеглящите се византийски войски, начело с императора Исак ІІ Ангел (след вдигане обсадата на крепостта “Стринава”) и в трудно достъпната теснина, през която протича малък ручей, ги обграждат и разбиват. Византийският император с част от свитата си успял да се измъкне и избяга към Южна България по Верейския друм (вр. Мъхченица – вр. Бедек – вр. Атово падало към с. Крън), като изгубил дори шлема от главата си.
Пряслопа /Мъхченишки пряслоп/ е едно от интересните места по маршрута Седловината представлява обширна и слабо наклонена на юг поляна, в средата на която между папратови храсти се вижда висока и бяла на цвят паметна плоча напомняща за победата на войската водена от цар Иван – Асен І. От тук по Верейският друм започва започва изкачване през вековна букова към връх Мъхченица (1157 м.н.в.). Най-високата точка на защитена местност „Мъхченица–Йововци“. Носи името си от вековната букова гора, разположена по северните му склонове, където стволовете на дърветата са покрити с мъх. От южните му склонове се разкрива прекрасна гледка към върховете на Централна Стара планина. Следва стръмно спускане към Гецанов камък. Тук край езерото с лилиите има прекрасни условия за пикник.
Маршрутът е със средна трудност и е подходящ за пешеходен и велосипеден преход.
Не изисква специална екипировка и е подходяща за деца.
Екопътека с. Източник – с.Торбалъжи – Сечен камък – с. Боженци
Маршрутът е с дължина около 4,7 км в едната посока и минава с плавно изкачване през гориста местност в посока село Торбалъжи и светилище Сечен камък.
Тракийското светилище Сечен камък представлява дълга скала, с посока изток-запад, издигаща се над околната местност. Върху скалата са изсечени каменни кръгове или „слънца“, повечето от които са разположени верижно отгоре върху скалата. Те са над десет на брой и всички са изпъкнали, с полусферична форма. Изсичането на „каменни слънца“ символизира свързването на земното и небесното начало – Великата богиня-майка и роденото от нея слънце.
Поставени са указателни табелки и стрелки и карта на маршрута. Пътеката навлиза в гора и след кратко слизане достига до китното селище Боженците, където се намира музей на архитектурно-исторически резерват „Боженци“.
Маршрутът е със средна трудност и е подходящ за пешеходен и велосипеден преход.
Не изисква специална екипировка и е подходяща за деца.
Екопътека „с. Боженци – Дряновски манастир“
Туристическият маршрут от село Боженци до Дряновски манастир свързва два исторически и културни центрове в Габровска област. Маршрута на екопътеката започва от паркинга на село Боженци в посока хотел „Боженците Релакс“, от там започва изкачване по маркираната пътека към Ловната чешма, намираща се над село Съботковци, продължава през Бочуковска поляна и село Горни Върпища и слиза край крепост Боруна до пещерата Бачо Киро и Дряновския манастир.
От село Боженци екопътеката се свързва с другите туристически маршрути до Габрово, Трявна и местността Сечен камък. По екопътеката до Ловната чешма, е изграден кът за отдих с маса и пейки и е по средата на разстоянието. Има и втори кът за отдих, който е на 1 час от село Боженци, там няма вода. Първият водоизточник каптаж с малък чучур под него е на около 1.30 минути от село Боженци. Важно през периода на засушаване Ловната чешма пресъхва. А чешмата в село Горни Върпища се намира на 1 час от пещера Бачо Киро.
Маршрутът е със средна трудност и е подходящ за пешеходен и велосипеден преход.
Не изисква специална екипировка и е подходяща за деца
