РЕМО „Етър“ притежава единствената в България колекция от водни съоръжения. Сбирката се състои от 10 обекта и е една от най-пълните и добре организирани в Европа. Забележителното е, че те са действащи, а основните им части: воденичните камъни, мелничните механизми, тепавичарските чукове и чарковете за плетене на гайтан, са оригинални.

Задвижващите механизми и водоподаващите улеи периодично се подменят, като се изработват от същия материал, както в миналото, при спазване на традиционната технология. Между 2020 и 2023 година се извършва най-мащабната в историята на музея реставрация и консервация на обектите.

Разположението на водните съоръжения е обусловено от изградената още през 70-те години на ХVIII век оригинална вадищна система и съществуващите на терен обекти от края на ХVІІІ и средата на ХІХ век воденица караджейка, тепавица и валявица с хоризонтално и спираловидно движение на водата.

Изграждането на другите водни съоръжения от колекцията започва през пролетта на 1963 година. Някои от тях са възстановки на такива от края на ХVIII и XIX век, а други са пренесени от района на Габрово и Севлиево.

Оформена на две нива, вадата дава възможност едно и също количество вода да захранва две групи съоръжения. На първото, освен заварените на терен, са разположени механично точило за ножарски изделия и струг за гаванки и танури. На второто ниво са гайтанджийската одая, воденицата долапкиня, стругът за бъклици, бичкиджийницата (дъскорезница) и валявицата с вертикално въртеливо движение на водата.

През 60-те години на ХХ век известният габровски майстор Илия Ковачев изработва механични шишове за печене на месо и по хитроумен начин използва силата на водата за задвижване на механизмите. Те са експонирани в механата към музея.

Колекцията от водни съоръжения в музей „Етър“ показва майсторлъка на балканджията и неговата находчивост в създаването на различни приспособления, които спестяват труда, облекчават работата, увеличават производството и подобряват качеството на изделията.