Празник на слънцето, билките и водата.

Програма:

24 юни
9:00–19:00 Преминаване през Еньовденски венец
11:00–16:00 Свиване на момини китки
11:30–12:30 Представяне на книгата „Приказка за Еньовата буля, за други вълшебства и чудеса по Еньовден“, среща с автора Стойка Кайракова

25 юни, Открита сцена
11:30–11:45 Детска градина „Явор“
11:45–12:15 Фолклорен ансамбъл „Сивек“
12:15–12:45 Фолклорен танцов състав „Девет осми БГ“

25 и 26 юни
11:00–16:00 Направа на натурални сапуни
11:00–16:00 Боядисване на прежда с растителни багрила
11:00–16:00 Свиване на Еньовденски китки
11:00–16:00 По Еньовден с Радумко, игра с награди
13:00–13:30 Приготвяне на домашна козметика с билки

На Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Но преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е здравоносна, затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Само на този ден при изгрева слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно тогава, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а ако е наполовина – ще боледува.

Според народната вяра болестите са седемдесет и седем знайни и една незнайна. За всяка болка, казват старите хора, си има билка. За незнайната—лек трудно се намира.

На Еньовден се прави венец от седемдесет и седем билки и половина, като половината билка се слага за неизвестната болест. Коя е тази билка не се знае. Нарича се още билка-разковниче, защото се смята, че има способността да цери всички болести. Тази билка не се показва на всеки, а само на най-вещите баячки. Може да бъде намерена и откъсната със затворени очи, в потайната доба на Еньовденската нощ, като до нея трябва да те отведе сърцето.

Растението, което хванат ръцете ти, се разполовява на две и по този начин се вплита в еньовденския венец.