Туристическият маршрут от село Боженци до Дряновски манастир свързва два исторически и културни центрове в Габровска област. Маршрута на екопътеката започва от паркинга на село Боженци в посока хотел „Боженците Релакс“, от там започва изкачване по маркираната пътека към Ловната чешма, намираща се над село Съботковци, продължава през Бочуковска поляна и село Горни Върпища и слиза край крепост Боруна до пещерата Бачо Киро и Дряновския манастир.

От село Боженци екопътеката се свързва с другите туристически маршрути до Габрово, Трявна и местността Сечен камък. По екопътеката до Ловната чешма, е изграден кът за отдих с маса и пейки и е по средата на разстоянието. Има и втори кът за отдих, който е на 1 час от село Боженци, там няма вода. Първият водоизточник каптаж с малък чучур под него е на около 1.30 минути от село Боженци. Важно през периода на засушаване Ловната чешма  пресъхва. А чешмата в село Горни Върпища се намира на 1 час от пещера Бачо Киро.

Маршрутът е със средна трудност и е подходящ за пешеходен и велосипеден преход. Не изисква специална екипировка и е подходяща  за деца.

Маршрутът започва от главния път край хижа „Партизанска песен“ в местността Узана и след броени минути навлиза в прохладна букова гора. Пътеката следва широк горски път, като в първия километър има няколко разклонения. Поради това е препоръчително да следите внимателно туристическата маркировка или да използвате GPS трак.

След кратък участък извън гората започва единственото по-осезаемо изкачване по маршрута. В рамките на около 3 километра се преодоляват приблизително 250 метра положителна денивелация, като за достигането на най-високата точка са необходими малко повече от час спокойно ходене. По пътя се достига районът на връх Корита (1492 м), откъдето се разкриват приятни гледки към околните старопланински склонове.

Малко преди върха има разклонение – лявата пътека се спуска към село Скобелево, а дясната продължава към хижа „Мазалат“. Маршрутът следва дясното отклонение, което заобикаля връх Корита от северната му страна и отново навлиза в гората.

Оттук нататък пътеката се движи по протежение на старопланинското било. На места тя се доближава до самия рид, а на други подсича върховете, осигурявайки лек и приятен преход сред вековни гори. Следва заобикаляне на връх Бухала (1528 м), след което маршрутът продължава през сенчест горски участък с продължителност около 40–50 минути.

Излизането от гората е при пътя, който свързва село Лъгът с хижа „Мазалат“. Тук се намира и източният вход на Национален парк „Централен Балкан“, откъдето се откриват впечатляващи панорамни гледки към величествения масив Триглав.

До крайната цел остават около 20 минути. Преходът може да продължи както по пътя, така и по билната пътека, която предлага още по-красиви панорами. Скоро след това се достига хижа „Мазалат“ – една от най-популярните и живописно разположени хижи в Централна Стара планина.

Открийте мястото, където природата, историята и легендите се преплитат в едно незабравимо преживяване.

Маршрутът, който ви представяме преминава през едни от най-емблематичните места по пътя към местността Узана и предлага разнообразни възможности за кратки спирки, разходки и незабравими гледки.

Узана е едно от най-красивите места в Централна България – просторна високопланинска местност, която съчетава величествена природа, богата история и неповторимия дух на Стара планина. Независимо от коя точка на страната тръгнете, пътят към географския център на България ще ви отведе именно тук – сред зелените поляни, вековните букови гори и кристално чистия планински въздух на Узана.

През 1991 г. учени от Българската академия на науките, използвайки шест математически метода, определят местността като географския център на България. На това място е поставен паметен знак, превърнал се в една от най-посещаваните забележителности в района.

Разположена на около 22 км югозападно от Габрово, в подножието на връх Исполин (1524 м), Узана е най-широката билна поляна в Стара планина. Средната ѝ надморска височина е около 1300 м, което осигурява прохладен планински климат през лятото и снежна приказка през зимата. Най-високата част на местността е връх Марков стол (1325 м), откъдето се разкриват впечатляващи панорамни гледки към старопланинските върхове.

Узана е разположена между Национален парк „Централен Балкан“ и Природен парк „Българка“ – район с изключително богато биологично разнообразие. Вековните букови гори, обширните поляни и чистият планински въздух създават дом за множество защитени растителни и животински видове. Районът предлага възможности за разходки сред природата, наблюдение на дивата природа, фотография, събиране на билки, горски плодове и гъби.

През Узана преминава легендарният туристически маршрут Ком–Емине – най-дългият маркиран пешеходен маршрут в България, който свързва западния и източния край на Стара планина. Местността е отправна точка за множество екопътеки и туристически преходи, които разкриват живописни гледки, скални образувания, пещери и вековни гори.

Районът пази значими исторически спомени. През 1867 г. през местността преминава четата на Панайот Хитов, със знаменосец Васил Левски, заедно с част от четата на Филип Тотю. Походът им е насочен към Сърбия, където успешно достигат, избягвайки трагичната съдба на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преминали през този край година по-късно.
Най-значимото историческо събитие, свързано с Узана, е преминаването на руските войски и Българското опълчение през суровата зима на 1877–1878 г. По време на Руско-турската освободителна война те преодоляват Химитлийския (Ясенски) проход по пътя към Шипченския проход. Този смел преход, осъществен при изключително тежки зимни условия, остава сред най-героичните епизоди на войната, превръщайки местността в свидетел на важни събития от българската история.

Независимо дали търсите активна почивка или просто време далеч от градския шум, Узана ви очаква!

Минерален извор „Вонеща вода“ – чешма Дядо Георги –– Географски център – хижа Узана –  връх Марков стол – връх Исполин

1. Началото на маршрута „Узана – Зеленото сърце на България“ отвежда посетителите до един от интересните природни обекти по пътя към планината – минералния извор „Вонеща вода“, разположен в габровския квартал Радецки, на около 6 км от центъра на Габрово.

Пътят преминава през емблематичния Хаджицонев мост и достига до някогашното село Червен бряг, чието име до 1950 г. произлиза от характерния червен цвят на почвата. По-късно селището е преименувано на Радецки – в чест на генерал Радецки, командващ Шипченския отряд по време на Руско-турската освободителна война.

Минералният извор е известен със специфичната си миризма на сяра, откъдето идва и популярното му име – „Вонещата вода“. Макар ароматът да е необичаен, водата от извора е ценена от поколения местни жители заради своите минерални качества. Всяка година десетки хора спират тук, за да напълнят вода.

Знаете ли, че: Водата от извора съдържа серни съединения, които ѝ придават характерната миризма на сяра. Именно тя е дала популярното име на извора – „Вонещата вода“, познато на поколения габровци.

Около извора се разказва красива легенда. Според народното предание поп Серафим пътувал с дъщеря си, която страдала от тежко очно заболяване. По пътя двамата спрели край извора, а момичето измила очите си с водата. Болката постепенно намаляла, а след още няколко измивания зрението ѝ се подобрило. Вестта за чудодейната вода достигнала до габровския свещеник поп Стефан Станимиров, който по-късно каптирал извора и изградил кладенец на мястото.

Историческите сведения потвърждават, че поп Стефан Станимиров действително благоустроява извора още през XIX век. В бележка, оставена от неговия син Станимир Станимиров, се посочва, че минералният извор е открит през 1873 г., а след Освобождението е каптиран и оформен като кладенец, който съществува и днес.

Минералният извор „Вонеща вода“ е свързан и с местните традиции. В навечерието на празника Св. Марина тук се отслужва водосвет за здраве, а всяка година край извора се събират жители и гости на Габрово, за да почетат празника и да се докоснат до това специално място.

Днес районът около извора е благоустроен с площадка, пейки и чешма за удобно наливане на вода, което го превръща в приятно място за кратка почивка по пътя към Узана.

2. Продължавайки изкачването към местността Узана, маршрутът преминава покрай една от емблематичните спирки по планинския път – чешма „Дядо Георги“.

В района на Узана и по пътя към нея има множество малки чешми, всяка със своя история и място в живота на местните хора. Чешма „Дядо Георги“е сред разпознаваемите ориентири за туристите и планинарите, отправили се към различните маршрути в района.

Чешмата се намира малко преди излизането на Узанската поляна, на разклона към хижа „Мазалат“ – място, което от години служи като ориентир за туристите, поели по различни планински маршрути в района.

Построена през 1939 г. от Георги Малчев и Христофор Стомоняков, днес тя е позната сред туристите като чешмата на дядо Георги. Името ѝ е свързано с Георги Малчев – лесничей, оставил значима следа в опазването на горите в района и в развитието и популяризирането на туризма в тази част на Стара планина.

Любопитен факт: Чешма „Дядо Георги“ е не само място за отдих и освежаване по пътя към Узана, но и един от разпознаваемите ориентири за планинарите, отправили се към хижа „Мазалат“ и други туристически маршрути в района.

Днес чешмата продължава да посреща туристи и да напомня за хората, които с труда и отдадеността си са допринесли за съхраняването на природата и за развитието на планинския туризъм в района на Узана.

3. Продължавайки по маршрута, ще достигнете до едно от най-разпознаваемите места в района – Географския център на България.

От който и край на страната да поемете, пътят ще ви отведе до това символично място – разположено на 42°45’58″ северна ширина и 25°14’18″ източна дължина, в местността Узана.

През 1991 г. група учени от Българската академия на науките, съвместно с частна фирма, използват шест различни математически метода, за да определят местоположението на географския център на България. Още същата година на мястото е поставен официален знак, който днес е една от най-посещаваните забележителности на Узана.

Паметният знак представлява стилизирана пирамида, оцветена в цветовете на българското знаме – бяло, зелено и червено. Той символично отбелязва мястото, където се намира географският център на страната, и е любимо място за снимки и кратка спирка по време на туристическите преходи.

Любопитен факт: Географският център на България е включен в Националното туристическо движение „100-те национални туристически обекта“. Печатът и QR кодът за обекта се намират в хижа „Узана“.

4. Хижа „Узана“ е едно от най-популярните туристически места в Централна Стара планина и удобна отправна точка за преходи към множество планински маршрути. Разположена сред красивите поляни на местността Узана, тя предлага възможност за почивка сред природата, чист планински въздух и впечатляващи гледки.

Историята на хижата е тясно свързана с развитието на организирания туризъм в Габрово. Първите туристически прояви в района датират още от 1835 г., когато учителят в Априловото училище Неофит Рилски извежда своите ученици на разходки сред природата. Началото на организираното туристическо движение е поставено на 10 септември 1910 г., когато група ентусиасти, водени от Никола Калчев, основават туристическо дружество „Узана“.

Благодарение на тяхната инициативност през 1931 г. в местността е построена първата хижа „Узана“ на 1240 м надморска височина. Две години по-късно, през 1933 г., тук е открита и метеорологична станция. С нарастването на интереса към планинския туризъм старата сграда се оказва недостатъчна и през 1937 г. започва строителството на нова хижа по проект на арх. Стефан Олеков. Тя е завършена през 1940 г. и официално открита на 8 август същата година. През следващите десетилетия сградата е разширена и модернизирана, като през 1960 г. е надстроен още един етаж, а през 1964 г. е електрифицирана.

Любопитен факт: Хижа „Узана“ е най-старият туристически обект в местността Узана. Построена през 1931 г., тя поставя началото на развитието на района като един от най-популярните планински туристически центрове в Централна Стара планина.

През 70-те и 80-те години районът на Узана се развива като значим планински туристически център, с изграждането на множество почивни станции и туристическа инфраструктура.

Днес хижа „Узана“ продължава да бъде предпочитано място за туристи, планинари и любители на природата. Тя е отлична отправна точка за маршрути към връх Шипка, връх Исполин, хижа „Партизанска песен“ и други емблематични обекти в Централна Стара планина. Независимо дали търсите активна почивка, планински преход или спокойствие сред красивите старопланински пейзажи, хижа „Узана“ предлага незабравимо преживяване през всички сезони.

5.  Със своите 1325 м надморска височина, връх Марков стол е най-високата точка в местността Узана. От върха се разкриват впечатляващи панорамни гледки към билото на Централна Стара планина и околните планински върхове, което го прави предпочитана цел за туристите през всички сезони.

Любопитен факт: Според местните легенди връх Марков стол носи името на Крали Марко, който отсядал на това място по време на своите походи. Макар историята да е легендарна, тя е част от богатия фолклор на Габровския Балкан и придава допълнителен чар на върха.

Освен с красивите си гледки, Марков стол впечатлява и със своето историческо значение. В района са открити останки от антична крепост и сигнално-наблюдателна кула, датирани вероятно от римския период. Археологическите находки свидетелстват за съществуването на стражево съоръжение, изградено от ломени камъни, споени с бял хоросан. Благодарение на стратегическото си разположение върхът е осигурявал отлична видимост във всички посоки и е бил важен пункт в системата за наблюдение и сигнализация.

Днес връх Марков стол е леснодостъпна дестинация, до която се стига по приятен туристически маршрут от централната част на Узана. Преходът е кратък и подходящ за посетители от всички възрасти, а изкачването отнема около 10–15 минути пеша.

В непосредствена близост до маршрута се намира и комплекс „Еделвайс“, разположен в източната част на Узана, в началото на седловината Марков стол. Благодарение на удобното си местоположение той е подходяща отправна точка за разходки до върха и за опознаване на природните и историческите забележителности в района.

6. Със своите 1524 м надморска височина връх Исполин е най-високият връх в Шипченския дял на Стара планина. Известен в миналото с името Коруджа, той е сред най-впечатляващите панорамни върхове в района на Узана и предпочитана дестинация за любителите на планинските преходи.

Разположен над най-голямата билна поляна в Стара планина – местността Узана, връх Исполин предлага 360-градусови гледки към едни от най-красивите планински и равнинни пейзажи в Централна България. От неговото било се откриват гледки към Габрово и Предбалкана на север, Казанлъшката котловина и Средна гора на юг, както и към емблематичните върхове Шипка и Бузлуджа, местността Бедеците и масива Триглав.

Любопитен факт: Макар да е най-високият връх в Шипченския дял на Стара планина, Исполин остава встрани от националния туристически маршрут Ком – Емине. Затова много туристи избират специално отклонение до върха, за да се насладят на едни от най-красивите панорамни гледки в района на Централна Стара планина.

До върха се достига по добре маркирана туристическа пътека, която започва от хижа „Узана“. Изкачването отнема около 1 час и 30 минути, а слизането може да продължи към връх Марков стол, откъдето маршрутът отново се свързва с червената маркировка.

Запазете този маршрут и се отправете към Узана – място, където природата, историята и планината се срещат, за да създадат спомени, които остават за дълго.

Един от най-кратките и панорамни маршрути за разходка в м. Узана. Пътеката минава през стари букови гори в пределите на Природен парк „Българка“, излиза на откритата местност Карамандра и води към първенецът на Шипченска Стара планина – връх Исполин (1523 м). Оттам се откриват красиви панорамни гледки към масива Триглав на запад, Шипка и Бузлуджа на изток и подбалканските полета на юг.

Маршрутът е с дължина около 4,7 км в едната посока и минава с плавно изкачване през гориста местност в посока село Торбалъжи и светилище Сечен камък.

Тракийското светилище Сечен камък представлява дълга скала, с посока изток-запад, издигаща се над околната местност. Върху скалата са изсечени каменни кръгове или „слънца“, повечето от които са разположени верижно отгоре върху скалата. Те са над десет на брой и всички са изпъкнали, с полусферична форма. Изсичането на „каменни слънца“ символизира свързването на земното и небесното начало – Великата богиня-майка и роденото от нея слънце.

Поставени са указателни табелки и стрелки и карта на маршрута. Пътеката навлиза в гора и след кратко слизане достига до китното селище Боженците, където се намира музей на архитектурно-исторически резерват „Боженци“.

Маршрутът е със средна трудност и е подходящ за пешеходен и велосипеден преход.  Не изисква специална екипировка и е подходяща  за деца.

Изходен пункт за екопътеката е автобусната спирка в кв.Ябълка. Тръгва се по маркировката и на разклона преди мотополигона има указателна стрелка и се продължава по горския път. След около два часа с леко изкачване се достига до седловина Пряслопа /Мъхченишки пряслоп/ в защитена местност „Мъхченица-Йововци“.

По тези места в древността е минавал път, свързващ Северна и Южна България, известен като Верейският друм. На места все още личи старият римски калдаръм. Именно тук през 1190 г., в гъстите букови гори, българските войски, предвождани от цар Иван – Асен І причакват оттеглящите се византийски войски, начело с императора Исак ІІ Ангел (след вдигане обсадата на крепостта “Стринава”) и в трудно достъпната теснина, през която протича малък ручей, ги обграждат и разбиват. Византийският император с част от свитата си успял да се измъкне и избяга към Южна България по Верейския друм (вр. Мъхченица – вр. Бедек – вр. Атово падало към с. Крън), като изгубил дори шлема от главата си.

Пряслопа /Мъхченишки пряслоп/ е едно от интересните места по маршрута Седловината представлява обширна и слабо наклонена на юг поляна, в средата на която между папратови храсти се вижда висока и бяла на цвят паметна плоча напомняща за победата на войската водена от цар Иван – Асен І. От тук по Верейският друм започва започва изкачване през вековна букова към връх Мъхченица (1157 м.н.в.). Най-високата точка на защитена местност „Мъхченица–Йововци“. Носи името си от вековната букова гора, разположена по северните му склонове, където стволовете на дърветата са покрити с мъх. От южните му склонове се разкрива прекрасна гледка към върховете на Централна Стара планина. Следва стръмно спускане към Гецанов камък. Тук край езерото с лилиите има прекрасни условия за пикник.

Маршрутът е със средна трудност и е подходящ за пешеходен и велосипеден преход.  Не изисква специална екипировка и е подходяща  за деца.

Пътеката се намира само на 3 км североизточно от Габрово и е лесна за достъп. Маршрутът е кръгов, с леко изкачване и минава през прохладна смесена гора, достигайки до укрепеното селище във най-високата си точка. Има погледна площадка, откъдето се открива панорамна гледка към голяма част от Балкана, поречието на река Янтра и град Габрово. При ясно време се виждат отвесните скали на Витата стена и връх Ботев.

Крепостта „Градище“ е датирана от археолозите като късноантична и ранносредновековна (IV-VI век). Габровци наричат крепостта „Пазителката на прохода“, тъй като е издигната по време на Римската империя, за да охранява главния път през Шипченския проход и да спира варварските нашествия. Представлява типично за времето си укрепено селище. При археологически проучвания са разкрити крепостна стена с дължина около 4 км, гъсто застроени жилищни сгради, помещения на гарнизона, охраняващ крепостта, главен вход и три охранителни кули. В най-високата част на крепостта се намира главния храм с помещение за кръщене, т.нар. баптистерий. Откритите при археологическите разкопки предмети от бита на хората – стари монети, накити, красиви украшения, съдове за хранене и др., се съхраняват в Регионален исторически музей – Габрово.

Пътеката с дължина 3 км свързва местността Люляците с китното габровско село Дебел дял. Маршрутът преминава през разнообразна природа и релеф – поляни с билки, прохладна гора, скални отвеси, обкичени с люлякови храсти и благоуханен здравец. Преминаването през скалното плато става с помощта на каменни стълби и парапет. На няколко места по екопътеката се откриват красиви пейзажи към местност Витата стена и град Габрово и региона.

Екопътеката от с. Източник до с. Боженци следва стар Римски път, който съществува от началото на ІV в. и е възстановен през последните десетилетия. Маршрутът е с дължина около 3,5 км в едната посока и минава през равна гориста местност. Пътеката е предпочитан вариант за по-приятно достигане до китното селище Боженци, известно още като музей на архитектурно-исторически резерват „Боженци“, както от пешеходни туристи, така и от велолюбители.

Иваниловски водопад се намира на около 9 км от Габрово, в землището на малките селца (махали) Солари и Иванили. Височината на водопада е около 10 метра и образува много красива водна каскада, като под него се образува красиво и дълбоко около 5 метра езерце във формата на сърце. Скалата на водопада е обрасла в мек мъх, който прилича на естествен зелен килим. Водопадът се намира на рекичка, която на места образува големи каменни острови, а след около 300 метра се влива в река Янтра. Разходката до водопада е лека и приятна по черен път, а непосредствено до водопада се стига по пътечка. Нагоре и надолу по реката също има красиви малки водни каскади.

След като се навлезе в село Солари по главния път, точно преди остър сенчест завой с мост над дерето има отбивка вдясно с указателни табелки, по която се слиза леко надолу, за да се достигне началото на екопътеката. Маршрутът е маркиран с червено-бяла лентова маркировка и указателни стрелки, на места са направени кътчета за отдих. След около 20 минути от началото, пътят навлиза в горичка. В края на черния път, който е точно след гората, където е „Горския ресторант“, следва отклонение наляво по тясна пътека и след кратко спускане се вижда водопада. Цялото разстояние до водопада се изминава за около 25 минути. Обратният път, макар и леко нагоре, пак се взема за същото време. Пътеката е лека и приятна за ходене през цялата година. Подходяща е за деца и за хора без предварителна подготовка. Не се изисква специална екипировка.