По стъпките на вярата - храмовете в Габрово

Пътешествие сред храмовете, които пазят духовната история и културното наследство на Габровския край.

„Габровска духовна околия обхваща почти цялата територия на днешната Габровска община. В този край християнството прониква от незапомнени времена, а с неговото признаване за официална религия в Римската империя през IV в., започва строежът на християнски храмове. Единствените засега сигурни свидетелства за средновековното минало на Габрово са останките от най-старата му църква „Св. Петка“.

Габровският край е част от най-голямата епархия на Балканския полуостров – Великотътновската митрополия. Християнската ревност на местното население ражда свои светци, мъченици на вярата – Св. Дамаскин Габровски, Св. Лазар Дебелделски, Св. Онуфрий Габровски, Св. Манасий Габровски и др. През втората четвърт на XIX в., започва активно строителство на храмове в Габровския край, появяват се и първите манастири – Соколски и Девически, които се превръщат във важни духовни средища.

След Освобождението изграждането на църкви обхваща повечето по-големи села, превръщайки ги в центрове на обществения живот.

Днес в Габровската духовна околия има 32 църкви и параклиси, които съхраняват ценни културни и духовни богатства и продължават да бъдат опора на вярата и благочестието.“

Разгледайте обектите, включени в този туристически маршрут, и открийте храмовете, които и днес пазят историята, духовността и културното наследство на Габровския край.

ул. „Николаевска“ 1

Храм „Успение на Пресвета Богородица“ е сред най-впечатляващите духовни и архитектурни забележителности на Габрово и задължителна спирка в туристическите маршрути на града. Построен през 1865–1866 г. от прочутия възрожденски майстор Уста Генчо Кънев – ученик на Колю Фичето, храмът е издигнат на мястото на по-ранна църква от 1804 г. и е обявен за недвижима културна ценност от национално значение.

Сградата впечатлява с византийската си архитектура – правоъгълна основа, закръглена олтарна абсида и внушителен купол с осем елипсовидни прозореца. Интериорът е просторен и светъл, поддържан от 10 масивни цилиндрични колони.

Основен акцент е великолепният дърворезбован иконостас от липово дърво с дължина около 13 метра, изработен от калоферски майстори. Храмът съхранява ценна колекция от икони и творби на изтъкнати български зографи, както и редки старопечатни книги и църковни ръкописи. Стенописите са дело на габровски художници от края на XIX и началото на XX век.

В църковния двор се намира параклис „Св. Петка“, закрилница на Габрово.
Днес храмът е действащ и предлага на посетителите възможност да се докоснат до богатото духовно наследство и историята и традициите на региона.

Храмов празник: 15 август – Голяма Богородица.

пл. „10-ти юли“

Храм „Света Троица“ има богата история, в която се преплитат факти и легенди. На мястото на днешната църква първоначално е съществувал по-малък храм, построен 1804-1816 г.
Между 1880 и 1890 г. започва строежът на сегашната внушителна сграда по планове на майстор Уста Генчо Новаков. Църквата е осветена на 5 октомври 1889 г. от Търновския митрополит Климент.

Съвременният храм представлява трикорабна базилика с централно кубе, поддържано от шест каменни колони. Първоначално църквата е била без кубе и камбанария. Те са изградени през 1932 г., когато е извършен голям ремонт на храма.

Иконостасът е сборен, като по-голямата му част е дело на резбаря Къню Иванов. В храма се съхраняват около 280 икони, сътворени от прочутите майстори Йоаникий папа Витанов, Симеон Цонюв и Георги Димитров, както и от габровските зографи Рачо Тихолов и Христо Цокев. Стенописите са дело на художника Христо Апостолов от Банско. Освен това в църквата се пазят и редица ценни старинни църковни утвари.

Благодарение на своята културна стойност и централно разположение, храмът е естествена спирка в туристическите маршрути на града и важна част от облика на старо Габрово.

Храмовият празник: отбелязва се на Свети дух.

пл. „Йоан Предтеча“ 9

Храм „Св. Йоан Предтеча“, известен още като „Каменската църква“, е най-старата запазена градска църква в Габрово и значим духовен и културен обект в квартал „Камъка“. Изграден през XV–XVI в., той представлява трикорабна каменна базилика с дебели каменни зидове. През 1870 г. е била изградена отделно от черквата голяма камбанария толкова висока, че от нея като на длан се вижда целия град Габрово. През 1940 г. е била съборена, за да построят на нейно място в черковния двор детска градина. Новата камбанария е построена през 1952–1953 г. През годините храмът е опожаряван, разрушаван и многократно преустройван. В края на XIX в. Уста Генчо Кънев изгражда притвор и два купола.

Иконостасът е дело на видинския резбар Георги и е изключителен образец на резбарското изкуство. Част от иконите са рисувани от тревненските зографи Йоаникий папа Витанов и Симеон Цонюв. Храмът съхранява богата колекция от икони, църковни утвари и старопечатни книги.

Днес църквата е ценен паметник на културното наследство и важна спирка в туристическите маршрути, посветени на историята и духовния живот на Габрово.

Храмовият празник: 7 януари – Ивановден.

бул. „Могильов“ 54А

Храмът „Св. Св. Онуфрий, Дамаскин и всички мъченици Габровски“ е един от най-значимите съвременни духовни обекти в град Габрово. Той е посветен на всички габровски християнски мъченици.

Идеята за изграждането на храма датира от 90-те години на ХХ век. Първата копка е направена през октомври 2010г., а Великотърновският Митрополит Григорий поставя основния камък. Строителните дейности започват едва през 2016г. През следващите години тече дарителка кампания и средствата се събират благодарение на голямата обществена подкрепа. Тържественото му освещаване на 1 ноември 2020 г. – Деня на народните будители – се превръща в знаково събитие за града. Това е първата новопостроена църква в Габрово от почти сто години.

Архитектурата на храма следва класическите принципи на византийския стил. Сградата е кръстокуполна, с внушителни размери и висока камбанария, която се откроява в градския силует. Интериорът е светъл и просторен, а централно място заема изящният дърворезбован иконостас, изработен от съвременни български майстори в духа на Тревненската художествена школа. Иконите и вътрешното оформление са дарение от родолюбиви габровци и местни фирми, което придава на храма особена емоционална стойност.

кв.„Водици“ на 12 км. от гр. Габрово

Храмът „Успение на Пресвета Богородица“ се намира в Габровския Соколски манастир. Основан е през 1832 г. първоначално като дървен храм, а през 1834 г. е изграден от камък. Осветен е на 15 август 1834 г. от търновския митрополит Иларион Критски.

Иконостасът на храма датира от 1862 г. Иконите са дело на зографите Йоаникий папа Витанов, Симеон Цонюв и габровеца Христо Цокев. Храмът е изографисан през 1862 г. от Павел П. Павлов и неговия син Николай Попович от с. Шипка. Подът на църквата е постлан с мраморни плочи, докарани от връх Бузлуджа през 1863г.

В манастирския комплекс се намира и параклисът „Свето Благовещение“, посветен на съществувалия в центъра на Габрово манастирски комплекс със същото име. Той е основан през 1836 г., а църквата към него е издигната през 1846 г. и съборена през 1959 г. Иконите в параклиса са дело на габровския зограф Генчо Филипов.

В двора на манастира се издига красива белокаменна чешма с осем чучура, построена през 1868 г.

Ценен архитектурен и исторически обект, Габровският Соколски манастир е обявен за паметник на културата през 1971 г.

Храмовият празник: 15 август – Голяма Богородица.

ул. „Синчец“ 2

Храм „Преподобни Йоан Рилски Чудотворец“ се намира в кв. Бичкиня. Строителството му започва през 1900 г. На 21 юли 1902 г. е осветен от Търновския митрополит Климент.

Част от иконите в храма са дело на известните зографи Рачо Тихолов и Петър Димчев.

По предложение на Васил Карагьозов, зет на индустиалеца Иван Калпазанов и дългогодишен директор на вълненотекстилната фабрика „Ив. К. Калпазанов“ в Бичкинята, църквата е именувана на фабричния празник „Св. Иван Рилски“.

Храмовият празник: 19 октомври – деня, посветен на свети Йоан Рилски Чудотворец, небесен покровител на българския народ и професионалният празник на българските лекари. По този повод в храма се отслужва тържествена света литургия.

кв.„Етъра“, ул. „Ген. Дерожински“ 78

Храм „Св. Великомъченик Димитър Солунски“ е построен в периода 1865–1866 г. и е осветен на 3 февруари 1867 г. от Иларион Макариополски.

В архитектурно отношение църквата представлява умален модел на храма „Успение Богородично“ в Габрово. Нейният майстор е прочутият възрожденски строител Уста Генчо Кънев. Иконостасът е изработен от Данаил Арнаутин, а иконите са дело на свещеник Павел П. Павлов от с. Шипка и неговия син.

Църквата е еднокорабна, с малко преддверие, над което се издига камбанария. Наосът е покрит с масивен полуцилиндричен свод, а вътрешното пространство имитира триконхална църква. Стенописната украса е частична и обхваща средната част на храма. Годината на изписване и името на майстора-зограф не са известни.

Храмовият празник: 26 октомври – Димитровден.

кв.„Нова махала“, пл. „Добри Пенчев“ 7

Храмът „Св. Архангел Михаил“ е построен през 1839 г. от неизвестен майстор и осветен през 1840 г. По време на Априлското въстание е опожарен, а през 1884 г. е възстановен и отново осветен на 19 октомври от търновския митрополит Климент.

Храмът е корабообразен, с размери 17 м дължина, 10 м ширина и 8 м височина. Стенописите са запазени единствено в купола, като авторът им е неизвестен. В църквата се съхраняват над 90 икони с различни размери, иконостас с частична ажурна резба, богато резбован владиков трон и два кивота. Сред ценностите са и богослужебни книги, доставени от Русия през XVIII в.

Храмът има важно място в националноосвободителното движение. Тук са идвали Васил Левски, Георги Измирлиев и Ангел Кънчев, които основават революционен комитет. Воеводите Капитан дядо Никола (1856 г.), Цанко Дюстабанов и Христо Патрев (1876 г.) са се черкували в храма със своите чети, а с камбанен звън е възвестявано началото на въстанията. До входа на църквата е поставена паметна плоча.

Храмов празник: 8 ноември – Архангеловден.

кв.„Недевци“, ул. „Слънчев бряг“ 9

Районът на днешния кв. Недевци в миналото е бил покрит с гъсти девствени гори, през които е минавала пенлива река. В края на XVI в. тук се заселват бегълци от различни краища, търсещи спасение от турските гонения. Първият заселник бил Недю от с. Острец, Троянско, който се установил по долното течение на река Паничарка. Скоро след него пристигнал и друг заселник със същото име – от с. Ново село, Троянско. Постепенно около тях се оформило селище, което нарекли Недевци.

Храмът „Св. Безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“, е изграден през 1843 г. със средства на хаджи Недю, след издаден султански ферман за строеж. Той представлява корабообразна базилика с дължина 18 м и ширина 7 м, с купол и камбанария. Сегашната камбанария е построена през 1966 г.

През 1964 г. храмът е обновен – покривът е подменен, куполът е ремонтиран, а интериорът е изографисан от художника Пантелей Константинов. В храма се съхраняват около 100 икони, а иконостасът е без резба, с размери 6,50 м ширина и 4 м височина.

Храмов празник: 1 ноември.

Надяваме се, че този маршрут ви е помогнал да опознаете богатото духовно наследство на Габровския край. Ако желаете да продължите своето пътешествие, можете да разгледате и маршрута „По стъпките на вярата в Балкана“, който ще ви отведе до храмове в селата и планинските райони на община Габрово.

Разходка сред най-впечатляващите графити и стенописи в Габрово.

Габрово е не само Столица на хумора и сатирата и част от Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО, но и място, където уличното изкуство оживява по фасади, стени и градски пространства. През годините местни и международни артисти са превърнали различни кътчета на града в своеобразна галерия на открито, където всяка творба разказва своя история.

Този маршрут ще ви отведе до най-впечатляващите графити и стенописи в Габрово – съчетавайки разходка, изкуство и възможност да откриете града от една по-различна перспектива.

Разгледайте обектите, включени в маршрута, и се потопете в магията на уличното изкуство в Габрово.

Отдалеч, чак от слънчева Бразилия, художникът Тиаго Фуртадо пристига в Габрово с едно голямо вдъхновение – да остави своя цветен отпечатък в сърцето на България. Известен с артистичния си псевдоним Valdi, той носи със себе си топлината, темперамента и багрите на своята родина – наситеното синьо на океана, жарките цветове на тропика и неподправената енергия на Южна Америка. Но вместо просто да ги пресъздаде, Valdi ги преплита с цветовете на България – с меката светлина на балканския пейзаж, с пулса на местния живот и с неповторимия дух на Габрово.

Тук, през септември 2019 г., той взема участие в Първата творческа работилница, организирана в рамките на Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Заедно с артисти от Египет, Китай и Бразилия, Valdi създава едно стенописно произведение, което остава – не само като спомен, а като част от живото, дишащо улично изкуство на града.

Още от неговите творби може да видите на: https://www.instagram.com/thiagovaldi/

Друг извесетен уличен артист оставил своя уникален отпечатък върху Източната обходна улица в Габрово е Луис Густаво Мартинс, известен в неговите среди като L7matrix. Негови творби могат да се видят в повече от 50 страни по целия свят. Рисунките му са изпълнени с движение и не случайно основна тема в тях са птиците. Неговото творчество е доказателство за силата на изкуството да преодолява границите и да свързва хора от различни култури и континенти.

Още от неговите творби може да видите на: https://www.instagram.com/l7matrix/

Роденият в Бразилия и живеещ в Ливърпул художник Лиъм Бонони е създал магически стенописи по целия свят. Той се фокусира върху реалистични лица и ръце, които често са заобиколени от сюрреалистични елементи на уличното изкуство, за да се създаде уникална динамика. По този начин художникът изразява много нюанси на човешкия опит – а качеството на работата му е просто спиращо дъха.
Вплетена в стената с фина техника и дълбоко послание, творбата ни кани да погледнем навътре – към себе си и към другите.

Още от неговите творби може да видите на: https://www.instagram.com/liambononi/

Интересен цветен облик има кооперацията на ул. „Николай Палаузов“ № 13 в квартал „Шести участък“. Старите ролетни метални щори на сградата са превърнати в платно за художествено рисуване.
   Автор на композицията е Мирослав Живков (Джингиби) от местното дизайнерско студио „НоПойнт Ателие“ (NoPoint Atelier). В проекта му са вплетени елементи от старинната архитектура на „Шести участък“ и свежи природни нюанси.

   Произведение на уличното изкуство в квартал „Шести участък“ украсява и фасадата на кооперацията на ул. „Опълченска“ № 45. Цветната стена е дело отново на габровеца Мирослав Живков.
   Творбата е вдъхновена от старинния облик на „Шести участък“, а графичните елементи са директни препратки към архитектурата на квартала. Композицията е изпълнена в шест цвята и се отличава с абстрактност и колорит, които са запазена марка в стила на художника.
   За своите проекти Джингиби споделя: „Водещата ми идея е, че „Шести участък“ остава на мястото си, но се променя към един по-цветен и културно богат квартал!“.

Вижте други негови творби на: instagram.com/dzhingibi/

Вдъхновен от старинния поминък на бубарството в квартал “Шести участък”, този впечатляващ стенопис вплита нишката между миналото и настоящето на град Габрово.

Творбата пресъздава атмосферата в стара работилница за коприна и разкрива целия процес – от свежите черничеви листа до изящната коприна.

Авторът, Кром Багелски, е художник от съвременен тип – неустоимо привлечен от спомена и мистерията на миналото.

Още от неговите творби може да видите на: https://www.instagram.com/krom_bagelsky/?hl=bg

Впечатляващ и цветен – това е Стрийт Арт проекта на Матео Байлон от Бразилия. Може да откриете рисунката му в тунела до Община Габрово.
Творчеството на Матео пресъздава връзката между човека и природата като в същото време разкрива тайните на неговата собствена вселена, изпълнена с фантастични създания, най-вече птици.

Още от неговите творби може да видите на: https://www.instagram.com/mateobailon/

Изкуството е навсякъде около нас – достатъчно е да се огледаме. Надяваме се, че този маршрут ви е вдъхновил да откриете още цветни и интересни кътчета в Габрово.

Разходка по габровските чешми

Маршрутът представя част от най-интересните чешми в Габрово, всяка от които носи своя история, символика и характер.

Габрово не е само град на хумора и индустрията — той пази жива и една друга, по-тиха традиция: чешмите. Пръснати из града и околностите му, те не само утоляват жаждата, но разказват истории – за майсторство, вяра и дух. Всяка чешма в Габрово е малък архитектурен акцент, често с изящна каменна орнаментика, символика и легенди.

Каним ви на разходка по габровските чешми в централната градска част – един различен начин да опознаете града, бавно, с внимание към детайла и усещане за миналото.

Априловата чешма в Габрово – възрожденска каменна чешма, изградена през 1762 г.

Местоположение: ул. „Опълченска“, N 15 (кв. Шести участък, пред Туристически информационен център и Ресторант „Страноприемницата“)

Това е най-старата запазена днес чешма в Габрово. Строена през 1762 г. от х. Кръстю Априлов, сродник на благодетеля Васил Априлов, тя е била ъглова оградна двулицева чешма, която сега е оформена като самостоятелно стояща. Сравнително малка, изградена от няколко плочи пясъчник, чешмата е богато украсена на двете си лица. На главното лице има издълбани две дъги и два гълъба, поставени несиметрично на корниза. Една петлистна и три шестлистни розети, два вдлъбнати правоъгълника с кръстове над розетите от двете страни на надписа допълват пластичната украса. Под корниза се намира надписа „Тази чешма направи хаджи Кръстю Априлов 1762“. На страничното лице под дъгата централно е скулптиран двуглав орел, над него –кръст, а на корниза, асиметрично е разперил криле гълъб.

Чучурите са три – два на основното лице и един на страничното, отлети от бронз.

Гунен кладенец в Габрово – исторически каменен кладенец с две сводести ниши.

Местоположение: на ъгъла на ул. „Пенчо Славейков“ и ул. „Марин Дринов“

Най-известния кладенец в Габрово е оформен като чешма с извисена надстройка от обработен камък, с четирискатен покрив и каменна площадка, оградена от каменен зид за сядане. Лицето му е с арковидни ниши и два кръгли отвора.Кладенецът, който и до днес дава името на квартала, в който се намира, е каптиран през 1871 г. Името му произлиза от женското име Гуна, а легенда за романтична любов между хубавицата Гуна и циганин-ковач е записал краеведа Ил. Габровски. Как е изглеждал първоначално Гунин кладенец можем да видим в албума на арх. Н. Ямантиев.

Местоположение: ул. „Николаевска 33“ (градинката с паметника на Ран Босилек)

На стария Житен пазар и до днес се извисява красивата каменна чешма, изградена през 1847 г. Според някои автори дарител на чешмата е някой си Кирчо, живял в тази махала, като визират надписа на главното лице на чешмата, който гласи: „В лето 1847 юния 5 ден се съгради тази течаща вода с иждивението на Кирчо махлеси“. В архитектурно отношение чешмата е акцент на площадното пространство и оформя центъра на квартала. Тя е самостоятелно стояща, с три лица с по един чучур на всяко от тях. Характерно за арките на тази чешма е, че са с остри върхове, което е арабско влияние. Арките са свързани с няколко чупки, което придава допълнителен декоративен ефект. На главното лице централно между арките в двата края са издълбани вписани в кръг три 6-листни розети. Над тях под корниза е изсечен надписа, симетрично разделен от голям стоящ кръст. В центъра на корниза, както и при други чешми в Габрово, криле разперва гълъб. Интересен и може би специфичен за Габрово елемент при чешмите е засаждането на цветя върху покривите им. Страничните лица са със същото оформление, но вместо надпис, централно под корниза има кръстове.

Чучурите са били от бронз, отляти с дръжки, без допълнителни украси.

Днес чешмата се намира на първоначалното си място, а около нея е оформена малка градинка с издигнат паметник на писателя Ран Босилек, чийто роден дом е бил по съседство.

Местоположение: градинката между Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и Народно читалище „Априлов-Палаузов“

Манастирската чешма е единствения запазен елемент от архитектурния комплекс на Девическия манастир „Свето Благовещение”. След построяването си, манастирът нямал свой водоизточник и монахините ходели за вода на Грънчарската чешма, където се събирали всякакви хора. Богатият търговец и щедър дарител Дянко Илиев Видинлиев видял това и рекъл, че „много неприлично нещо било дето калугерките ходят по чешмата да слушат като се псуват чираците. … Най-доброто нещо ще бъде да им се докара вода в манастира. Тази работа аз ще я туря в ред …. и в непродължително време той изпълни думата си и докара 4 чучура вода в манастира на калугерките, за които иждива не по-малко от 300 лири.” – пише в спомените си Димитър Дончев Видинлиев, братовчед на дарителя и свидетел на събитието.

Чешмата е издигната през 1864 г. от неизвестен каменоделец и по своите размери и архитектура много прилича на тази от Житния пазар. Според някои изследователи, формата и пластичната украса на чешмата в Девическия манастир е доведена до съвършенство.

Местоположение: ул. „Съзаклятие“

Чешмата се намира на ул.“Съзаклятие“, на северозападния ъгъл на Дома на културата. Проектът за изграждане на чешмата с голямата скулптурна фигура на лъв, е изготвен от арх. Карл Кандулков и завършен през 1968 г., а автори са Георги Коцев и Борис Кадийски.

Местоположение: пл. „Първи май“ 1

Чешмата на часовниковата кула е била ъглова, обхващаща части от двете съседни страни – южната и западната – на кулата с по 2 чучура от всяка. Д-р К. Вапцов пише: „На южната и западната страна на часовника имаше чешми с пълни течащи чучури и каменни корита, в които файтонджиите от хановете и каруцарите пояха конете си и от които през летните суши голяма част от гражданите си наливаха вода, когато пресъхнеха махленските ни канелки и кладенци”.

Чешмата на градския часовник е съборена, но от западната страна, ниско до пътната настилка, е оформена нова – от устата на скулптирана лъвска глава се подава чучурът й.

Нека не забравяме, че чешмите са неразделна част от живота на габровци – място за срещи, общуване, традиции и обреди, съхранили духа на Габрово през поколенията.

Разходка по мостовете на Габрово

Маршрутът представя част от мостове в централната градска част на Габрово, всеки от които пази своя история и характер.

Габрово не е просто град на река Янтра – той е град, в който реката свързва не само брегове, но и съдби, времена и усмивки. За разлика от много други места, тук мостовете не са просто съоръжения – те са герои в истории, които се предават през поколенията. Всеки от тях пази свои легенди, архитектурни особености и любопитни факти, превръщащи разходката в истинско пътешествие във времето.

Каним ви на разходка из най-емблематичните мостове на Габрово, където ще чуете ехото на легенди и ще усетите пулса на града!

Започнете разходката си от сърцето на Габрово – мостът „Игото“, често наричан „Рачо Ковача“. На това място се е намирал най-старият каменен мост в Габрово – Конашкият мост, построен още преди края на XVIII в. при скалите Грамадата., той е преживял пожари, наводнения и взривове… и пак е устоял!Легендите разказват, че във водовъртежа до него живее воден дух, който не е разрешавал да се строи мост и начинанието неколкократно е изоставяно, докато мома и момък не стават курбан. Той е важна част от съвременния живот с ежегодното хвърляне на кръста на Йордановден и кръщаването на водата в Габрово.

Изграждането на новия мост „Игото“ започва през 1935 г. и е наложено от необходимостта да се замени неудобния за съвременния транспорт стар мост.

По средата на реката ще видите паметника на Рачо Ковача, основателят на Габрово – една от най-фотографираните и обичани странности в града. Местните го окичват с венци, червен пояс и калпак на празници, защото и той трябва „да разбере, че е празник“.

Паметникът на основателя е част от скулптурна композиция, украсяваща от три страни моста. Скулптурните фигури „България в окови“ (женска фигура), „Веригата е разкъсана“ (мъжка фигура) и „Непобедимият български дух“ (фигура на лъв) от моста „Игото“ са създадени от проф. Любомир Далчев, брат на известния българск поет Атанас Далчев.

Още за историята на Конашкия мост може да прочетете в статията на Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово.

Построен е точно на вливането на р. Синкевица в р. Янтра. Високо на колоните му от бял врачански камък стоят на пост четири лъва, държащи щитове с по един от символите на града – знакът на водата със задвижваното от нея водно колело, наковалнята на Рачо Ковача и книгата, указваща Габрово като люлка на българското образование. Заради колоните с лъвовете е получил името „Мостът с лъвовете”.

На метър един от друг се издигат два моста над р. Янтра – старият и новият Баев мост, наричан още „двойният мост“. Баев мост е един от малкото запазени възрожденски архитектурни паметници в Габрово. Названието му произхожда от личното име на собственика на съществувала в миналото воденица – Байо Дерменджията. Интересна е и историята за построяването на стария мост с пари, дарени от самия султан Абдул Меджид през 1846 г. Той разрешава и финансира построяването на един каменен мост в селището, за което напомня и днес мраморният надпис в средата на южния парапет на моста.

През 1962-1963 г. успоредно на стария Баев мост е изграден нов. Изработени са проекти за четири скулптурни композиции на тема Възраждане. През 1968 г. три от тях са поставени на моста – това са фигурите „Априлци“ ( участници в Априлското въстание), „Раненият въстаник“ и „Учебното дело в Габрово“.

Днес пешеходците се наслаждават на автентичната красота на моста, докато колите преминават по новия. Така двата моста не само свързват, но и съжителстват в хармония между минало и настояще.

Ако продължете на север ще стигнете до Шиваровия мост, който води към Балкана. Той носи името на съществувалата някога кръчма на опълченеца Димитър Шиваров, но е свързан и с героичната фигура на Капитан дядо Никола, вдигнал байрака срещу османската власт точно до този мост.

На 1 август, всяка година, тук се е правело тържество в негова памет, а всяка домакиня е готвила „капитан чушник“ – постни пълнени чушки, които са се превърнали в символично ястие на деня.

Старият Шиваров мост вече не съществува. На негово място е построен нов през 1967 г. Поради близостта си със стадион „Христо Ботев“ архитектурно е оформен като мост на спортовете чрез скулптурите на проф. Илия Илиев, Димитър Димитров и Борис Гондов.

Третия мост над р. Синкевица, който заслужава да се спомене, е Боровскияили „Мостът на изкуствата“. Открай време той е съединявал махала Боровото с центъра на Габрово. На това място в миналото са били гробищата при чумната епидемия и лагери за болни. Там са погребани и няколко руски офицери и войници по време на Освободителната война, направен е скромен паметник на Никола Войновски – знаменосец на четата на Христо Ботев и монументален паметник на Чардафон Велики.

Впоследствие, когато е изграден новият мост, го кръщават „Мост на изкуствата“ поради близостта му с Дома на културата и Летния театър. Скулпторът Величко Минеков изработва четирите фигури от бял камък – Музата на музиката, Актьор с маска в ръка (Театър), две танцуващи девойки (Ръченица) и Плодородието.

Разходката ще ви отведе до мост, който разказва истории чрез скулптурните композиции “Текстилци”, “Кожари”, “Грънчари” и “Строители” – това са занаятите, изградили старо Габрово. Разположен е над р. Синкевица, а не на р. Янтра и в по-стария си вид е представлявал: „дървен мост върху набити дебели диреци“.

„Мостът на занаятите“ в настоящия си вид е построен е през 1963 г. и се намира до Драматичния театър. Той е прекрасно място за снимки и размисъл за трудолюбието на хората от този край.

Най-новото попълнение към прочутите габровски мостове беше завършено през 2018 г. и шеговито наречено от габровци – Къдравият мост, заради специфичната си форма. Мостът е пешеходен и се намира между мост „Игото“ и моста на хумора. Свързва двете крайречни зони, които предлагат места за отдих и площадки за спорт на открито. Модерният му облик се затвърждава и с декоративното LED осветление, което вечер впечатлява гостите и жителите на града.

До прочутия музей на хумора и сатирата се намира Мостът на хумора, познат на по-старите габровци като Падалския мост. За построяването му, разрешение дава пак султан Абдул Меджид, но габровци го строят със свои средства.

След голямото наводнение през 90-те години старият мост е пострадал, което довело до изграждането на нов. Той днес продължава традицията – да посреща всеки с усмивка, особено през май, когато градът празнува с карнавал, смешки и забава.

Всеки мост има своя история, а заедно те разказват историята на Габрово. Продължете своето пътешествие с останалите тематични маршрути и открийте още от богатото наследство на града.

Пътешествие сред храмовете, които пазят духовната история и културното наследство на Габровския край.

Разходка сред най-впечатляващите графити и стенописи в Габрово.

Разходка по габровските чешми

Разходка по мостовете на Габрово

Мост „Игото“

Мостът с лъвовете
зад Драматичния театър

Баев мост
Двойният мост

Шиваров мост
Каменски, Мост на спорта

Боровски мост
Мост на изкуствата

Мостът на занаятите
пред Драматичния театър

Пешеходен мост
Къдравият мост

Падалският мост
Мостът на хумора