Васил Априлов

Аз съм Васил Априлов. Роден съм в Габрово на 21 юли 1789 г. Учих в гимназията в Брашов, известен тогава като Кронщад, а през 1807 г. започнах да следвам медицина във Виенския университет, без да завърша обучението си. По-късно се установих в Одеса, където заедно с братята си се занимавах с търговия.

Най-значимото ми дело беше инициативата и подкрепата за откриването на първото българско светско взаимно училище в Габрово през януари 1835 г. В осъществяването му участваха и други родолюбиви българи, сред които Николай Палаузов и братята Мустакови. Днес училището е известно като Национална Априловска гимназия.

Малко хора знаят, че книгата на Юрий Венелин „Древните и сегашни българи“, издадена през 1829 г., оказа силно влияние върху възгледите ми и засили интереса ми към българската история и просвета. Тя беше сред факторите, които ме насочиха към делото за културното и образователното издигане на българския народ.

Смятат ме за един от видните дейци на Българското възраждане. Паметникът ми пред Националната Априловска гимназия в Габрово напомня за значението на просветата, дарителството и съвместните усилия на възрожденците за развитието на българското образование.