Водата разказва
Разходка по габровските чешми
Маршрутът представя част от най-интересните чешми в Габрово, всяка от които носи своя история, символика и характер.
Габрово не е само град на хумора и индустрията — той пази жива и една друга, по-тиха традиция: чешмите. Пръснати из града и околностите му, те не само утоляват жаждата, но разказват истории – за майсторство, вяра и дух. Всяка чешма в Габрово е малък архитектурен акцент, често с изящна каменна орнаментика, символика и легенди.
Каним ви на разходка по габровските чешми в централната градска част – един различен начин да опознаете града, бавно, с внимание към детайла и усещане за миналото.
Местоположение: ул. „Опълченска“, N 15 (кв. Шести участък, пред Туристически информационен център и Ресторант „Страноприемницата“)
Това е най-старата запазена днес чешма в Габрово. Строена през 1762 г. от х. Кръстю Априлов, сродник на благодетеля Васил Априлов, тя е била ъглова оградна двулицева чешма, която сега е оформена като самостоятелно стояща. Сравнително малка, изградена от няколко плочи пясъчник, чешмата е богато украсена на двете си лица. На главното лице има издълбани две дъги и два гълъба, поставени несиметрично на корниза. Една петлистна и три шестлистни розети, два вдлъбнати правоъгълника с кръстове над розетите от двете страни на надписа допълват пластичната украса. Под корниза се намира надписа „Тази чешма направи хаджи Кръстю Априлов 1762“. На страничното лице под дъгата централно е скулптиран двуглав орел, над него –кръст, а на корниза, асиметрично е разперил криле гълъб.
Чучурите са три – два на основното лице и един на страничното, отлети от бронз.
Местоположение: на ъгъла на ул. „Пенчо Славейков“ и ул. „Марин Дринов“
Най-известния кладенец в Габрово е оформен като чешма с извисена надстройка от обработен камък, с четирискатен покрив и каменна площадка, оградена от каменен зид за сядане. Лицето му е с арковидни ниши и два кръгли отвора.Кладенецът, който и до днес дава името на квартала, в който се намира, е каптиран през 1871 г. Името му произлиза от женското име Гуна, а легенда за романтична любов между хубавицата Гуна и циганин-ковач е записал краеведа Ил. Габровски. Как е изглеждал първоначално Гунин кладенец можем да видим в албума на арх. Н. Ямантиев.
Местоположение: ул. „Николаевска 33“ (градинката с паметника на Ран Босилек)
На стария Житен пазар и до днес се извисява красивата каменна чешма, изградена през 1847 г. Според някои автори дарител на чешмата е някой си Кирчо, живял в тази махала, като визират надписа на главното лице на чешмата, който гласи: „В лето 1847 юния 5 ден се съгради тази течаща вода с иждивението на Кирчо махлеси“. В архитектурно отношение чешмата е акцент на площадното пространство и оформя центъра на квартала. Тя е самостоятелно стояща, с три лица с по един чучур на всяко от тях. Характерно за арките на тази чешма е, че са с остри върхове, което е арабско влияние. Арките са свързани с няколко чупки, което придава допълнителен декоративен ефект. На главното лице централно между арките в двата края са издълбани вписани в кръг три 6-листни розети. Над тях под корниза е изсечен надписа, симетрично разделен от голям стоящ кръст. В центъра на корниза, както и при други чешми в Габрово, криле разперва гълъб. Интересен и може би специфичен за Габрово елемент при чешмите е засаждането на цветя върху покривите им. Страничните лица са със същото оформление, но вместо надпис, централно под корниза има кръстове.
Чучурите са били от бронз, отляти с дръжки, без допълнителни украси.
Днес чешмата се намира на първоначалното си място, а около нея е оформена малка градинка с издигнат паметник на писателя Ран Босилек, чийто роден дом е бил по съседство.
Местоположение: градинката между Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и Народно читалище „Априлов-Палаузов“
Манастирската чешма е единствения запазен елемент от архитектурния комплекс на Девическия манастир „Свето Благовещение”. След построяването си, манастирът нямал свой водоизточник и монахините ходели за вода на Грънчарската чешма, където се събирали всякакви хора. Богатият търговец и щедър дарител Дянко Илиев Видинлиев видял това и рекъл, че „много неприлично нещо било дето калугерките ходят по чешмата да слушат като се псуват чираците. … Най-доброто нещо ще бъде да им се докара вода в манастира. Тази работа аз ще я туря в ред …. и в непродължително време той изпълни думата си и докара 4 чучура вода в манастира на калугерките, за които иждива не по-малко от 300 лири.” – пише в спомените си Димитър Дончев Видинлиев, братовчед на дарителя и свидетел на събитието.
Чешмата е издигната през 1864 г. от неизвестен каменоделец и по своите размери и архитектура много прилича на тази от Житния пазар. Според някои изследователи, формата и пластичната украса на чешмата в Девическия манастир е доведена до съвършенство.
Местоположение: ул. „Съзаклятие“
Чешмата се намира на ул.“Съзаклятие“, на северозападния ъгъл на Дома на културата. Проектът за изграждане на чешмата с голямата скулптурна фигура на лъв, е изготвен от арх. Карл Кандулков и завършен през 1968 г., а автори са Георги Коцев и Борис Кадийски.
Местоположение: пл. „Първи май“ 1
Чешмата на часовниковата кула е била ъглова, обхващаща части от двете съседни страни – южната и западната – на кулата с по 2 чучура от всяка. Д-р К. Вапцов пише: „На южната и западната страна на часовника имаше чешми с пълни течащи чучури и каменни корита, в които файтонджиите от хановете и каруцарите пояха конете си и от които през летните суши голяма част от гражданите си наливаха вода, когато пресъхнеха махленските ни канелки и кладенци”.
Чешмата на градския часовник е съборена, но от западната страна, ниско до пътната настилка, е оформена нова – от устата на скулптирана лъвска глава се подава чучурът й.
Нека не забравяме, че чешмите са неразделна част от живота на габровци – място за срещи, общуване, традиции и обреди, съхранили духа на Габрово през поколенията.