Габровската часовникова кула – небостъргачът на Възраждането

Габровската часовникова кула е най-високата у нас след кулите в Ботевград и Банско. Архитектурно тя принадлежи към т. нар. тревненски тип. Но удължаването на пропорциите на отделните й части е необичайно явление във възрожденската строителна практика. При създаването си кулата, висока 27.70 метра, се е откроявала рязко над ниско застроения център на Габрово. Пътниците, които са идвали в селището, отдалече са чували камбанния й звън.

Още през ХVІІ век часовниковите кули се появяват в българските селища, а през ХVІІІ век вече са неразделна част от централното им пространство. След опожаряването на Габрово през 1798 г. от войските на Капудан Хюсеин паша оцеляват само две постройки – старият каменен мост (Конашкия мост от 1749 г.) и “часовната кула”. Според историографът д-р Петър Цончев кулата от ХVІІІ век най-вероятно не е била особено висока. Свидетелство за съществуването на часовникова кула в Габрово през ХVIII в. е тефтер на хаджи Христо Рачков, който през 1799 г. грижливо отбелязва в него, че Габрово се дели на пет махали, една от които се казва “Сахат”, т. е. махалата с часовника.

През 1828 г. габровци решават да построят нова часовникова кула. За да се избегне нелоялната конкуренция в занаятчийските работилници и търговските дюкяни – за едновременното вдигане и спускане на кепенците им под ударите на сахата, мястото на часовниковата кула се избира така, че да се вижда и чува от главната улица (днешната “Радецка”). През същата година трима чорбаджии и бирникът Георги се споразумяват с казанлъшкия турчин Хафуз ага за часовников механизъм на стойност 2 150 гроша. Но строежът е отложен с няколко години поради Руско-турската война от 1828-1829 г. Кулата е завършена през 1835 г. със средствата на габровските еснафи и доброволния труд на габровските селяни. Както пише на българския й надпис на западната стена – “1835 марта. 11. согради са столп [кула] сеи настоянием и трудом селени Габрово”. Първият пътешественик, който споменава градския часовник, е французинът Ами Буе през 1838 г., пишейки за централната “голяма, много дълга и лошо постлана улица” на Габрово, в средата на която “има нещо като площад с доста дюкяни и с една часовникова кула”. През 1871 г. габровският учител Илия Христович описва по-подробно часовниковата кула, посочвайки, че “в самия център на града, като стражар някакъв, високо ся възвисочава градският сахат“.

Камбаната за часовника е доставена от Виена, както достоверно ни убеждава надписът й на латиница – “Mich goss Johann Georg Fielgrader in Wien anno 1792”. В тефтера си търговецът Рачко Цанков записва: “1835 год. Юли 1 изкараха кулата на сахата и покачиха чанат [камбаната]”. Часовникът не разполага с циферблат до 1901-1902 г. Отчитал е часовете само с удари на камбаната. Едва в първите години от ХХ век по указание на часовникаря арменец Михаил Артин Бояджиян дърводелецът Минчо Иванов Кънев изработва допълнителен механизъм за движение на стрелките на циферблата, а железарят Матьо Иванов – железните части на новия механизъм и стрелките. Габровската часовникова кула – тази вертикална доминанта над градската среда е охранявала труда на занаятчиите и показвала нарастващата им икономическа сила в бъдещия индустриален Манчестър на България. Днес тя е сред малкото оригинални свидетели на отминалото ни време.

Плакат/колаж „Габровската часовникова кула – небостъргачът на Възраждането“ с архивна фотография и архитектурен чертеж на кулата в Габрово, България.

Снимка отдолу нагоре на Габровската часовникова кула в Габрово, България – каменен корпус и бяла част, рамкирани от листа и синьо небе.

Само на 3 км. от центъра на Габрово, на високо скално плато, се намира крепостта Градище, датирана от археолозите като късно антична и ранно средновековна (IV-VI век).

Габровци наричат крепостта ”Пазителката на прохода”, тъй като е издигната по време на Римската империя, за да охранява главния път през Шипченския проход и да спира варварските нашествия. Представлява типично за времето си укрепено селище. При археологически проучвания са разкрити крепостна стена с дължина около 4 км, гъсто застроени жилищни сгради, помещения на гарнизона, охраняващ крепостта, главен вход и три охранителни кули. В най-високата част на крепостта се намира главният храм с помещение за кръщене, т.нар. баптистерий.

Откритите при археологическите разкопки предмети от бита на хората – стари монети, накити, красиви украшения, съдове за хранене и др., съхраняват в Регионален исторически музей – Габрово.

Въздушна снимка на разкритите зидове и план на крепост „Градище“ сред горист хълм – историческа забележителност в България.

Туристическа пътека с дървено мостче сред гора при крепост „Градище“ – снимка от историческа забележителност в България.

Географското разположение на Габрово в долината на р. Янтра и постоянното му разрастване на двата й бряга, както и поддържането на пътя през Шипченския проход пораждат естествената необходимост от развитие на мостовото строителство. Габровските мостове са сред чудесата на града и са дали едно от прозвищата на Габрово – „Градът на мостовете“. Повечето от тях са с особена архитектура и са посветени на определени събития или явления, което ги прави уникални паметници на културата.

Баев мост

Баев мост е един от малкото запазени възрожденски архитектурни паметници в Габрово. Построяването му става наложително при разрастването на Габрово по левия бряг на река Янтра, както и поради идеята за преместването на Габровското (Априлово) училище в нова сграда (днешна Априловска гимназия).

Мостът е построен през 1855г. от майстор Минчо Стоянов, ученик на известния Уста Кольо Фичето. Названието Баев мост произхожда от личното име на собственика на съседна воденица – Байо Дерменджията.

На южния парапет на Баев мост е поставена каменна плоча с два надписа – османотурски и български. Османотурският надпис е издълбан върху специална мраморна плоча, вградена в каменната.

През 1962-1963г. успоредно на стария Баев мост е изграден нов. В следващите години скулпторите доц. Илия Илиев, Димитър Димитров и Борис Гондов от София изработват проекти за четири скулптурни композиции на тема Възразждане. През 1968г. три от тях са поставени на моста, който получава името „Мостът на Възраждането“. Това са фигурите „Априлци“, „Раненият въстаник“ и „Учебното дело в Габрово“.

Мост Игото

Най-старият каменен мост в Габрово е построен през 1749г. при скалите Грамадата, когато се активизира движението по пътя Габрово-Севлиево-Ловеч-Плевен-Видин. Датата на съграждането му е била записана в надпис на кирилица върху плоча, издигната в средата на левия перваз на моста. Тази плоча се е съборила при голямото наводнение през 1897г.

Изграждането на новия мост „Игото“ започва през 1935г. по време на последния мандат на габровския кмет Илия Кожухаров. Строителството му е завършено за много кратки срокове и е наложено от необходимостта да се замени неудобния за съвременния транспорт Конашки мост. Тогава е разбита и скалата при моста, където се е намирал водопадът Грамадата.

Скулптурните фигури „България в окови“ или „България под иго“ (женска фигура), „Веригата е разкъсана“ (мъжка фигура) и „Непобедимият български дух“ (фигура на лъв) от моста „Игото“ са създадени от проф. Любомир Далчев през 1936г. Скулпторът е брат на известния български поет Атанас Далчев. Друга негова творба в Габрово е статуята на Рачо Ковача в близост до моста.

Мостът „Игото“ е с един свод и широки парапети. На десния край на горния му парапет е поставен един изваян разярен лъв; на десния край на долния парапет стои статуя на повален гол мъж, който къса веригата на робството, а на левия – полулегнала гола жена , която пък се гърчи във веригата на робството“.

Снимка на мост „Игото“ в Габрово – каменен мост над река Янтра при скалите Грамадата, с градски сгради и зеленина наоколо.

Шиваров мост

Предшественикът на Шиваров мост е построен още през 1788г. Това е т.нар. Каменски мост или „Шипка“, вторият мост над Янтра след Конашкия. По това време Габрово все още не е достигнало с къщите си до тази местност, но построяването му се налага от промяна в маршрута на пътниците към Балкана.

След 1878г. мостът „Шипка“ става по-популярен сред габровци като Шиваров мост във връзка с опълченеца и кръчмар Димитър Шиваров. Неговата къща със салон-пивница за банкети, представления, вечеринки и др. се е намирала в близост до моста. Фамилията Шиваров произлиза от „шавар“, блатна трева.

И този старинен паметник на Габрово вече не съществува. Днешният Шиваров мост е построен през 1967г. Поради близостта си със стадион „Христо Ботев“ архитектурно е оформен като мост на спортовете чрез скулптурите на проф. Илия Илиев, Димитър Димитров и Борис Гондов.

Снимка на Шиваров мост в Габрово – градски мост с метален парапет над коритото на реката, с жилищни блокове и зеленина на преден план.

Грънчарски мост

Грънчарският мост на р. Синкевица е построен след Освобождението. Името му произлиза от Грънчарската махала, през която минава мостът. През 1959-1960г. старият и гърбав мост е реконструиран и разширен. В следващите години са изработени четири скулптурни композиции, които са поставени на моста през 1965г. – „Текстилци“ (автор Младен Миладинов), „Кожари“ (автор Димитър Димитров), „Грънчари“ (автор Величко Минков) и „Строители“ (автор Васил Радославов). Фигурите представляват основните стопански отрасли, които са развити във възрожденско Габрово, поради което мостът получава името „Мост на занаятите“.

Снимка на Грънчарския мост в Габрово – градски мост с балюстрада и скулптурни фигури край реката, заобиколен от дървета и жилищни сгради.

Боровски мост

Боровският мост над река Синкевица е построен след Освобождението. Впоследствие на неговото място е изграден нов, известен като „Мост на изкуствата“ поради близостта си с Дома на културата и Летния театър. Скулпторът Величко Минеков изработва четирите фигури от бял камък – Музата на музиката, Актьор с маска в ръка (Театър), две танцуващи девойки (Ръченица) и Плодородието.

Снимка на Боровския мост („Мост на изкуствата“) в Габрово – градски мост с каменна балюстрада и бяла скулптурна фигура до реката, близо до Дома на културата и Летния театър.

Пешеходен мост

Най-новото попълнение към прочутите габровски мостове беше завършено през 2018 година и шеговито наречено от габровци – Къдравият мост, заради специфичната си форма. Мостът е пешеходен и свързва двете крайречни зони, които предлагат места за отдих и площадки за спорт на открито. Модерният му облик се затвърждава и с декоративното LED осветление, което вечер впечатлява минаващите по него.

Символът на предприемчивия дух – паметника на Рачо Ковача, е издигнат върху скалата до моста „Игото“ по проект на скулптора Любомир Далчев през 1935г.

Рачо Ковача е митична фигура, герой на една от легендите за основаването на град Габрово. Братя Гъбенски разказват, че Рачо Ковача е бил ковач от с. Боженци, който всяка сутрин слизал от селото си до „Извора“ в местността Камъка, край пътя от Северна към Южна България. Там той имал ковачница и подковавал конете на пътниците.

Дори и да не е далечен отзвук от реалната личност на първия заселник, преданието за Рачо Ковача потвърждава силното присъствие на ковашкия занаят в Габрово през изминалите столетия. Ковачите имат и своя махала – в района на днешната улица „Николай Палаузов“.

Паметникът на Рачо Ковача край река Янтра в Габрово, до моста „Игото“

Обектът е част от пешеходен маршрут „Водата разказва“

В историята на всеки град винаги има не една местна забележителност, която се свързва с местни истории или легенди. Истории разказващи за личности, забележителности и спомени за отдавна отминали времена.

Тази ъглова чешма е изградена на чудно място, а именно- в средата на така нареченият „Шести участък“. Кварталът в който в миналото е кипял най – бурният еснафски и занаятчийски живот, а вечер местните кръчми са се изпълвали с весел глъч и шумотевица. Според историята майсторът преценил, че именно тук течащата вода е най – нужна и запретнал ръкави. Казват още, че построил чешмата с един чучур на изток за свенливите девойки които идвали рано сутрин за вода и два на север, за тези които щели да дойдат по–късно на раздумка и задявка. В периода след Освобождението, тя за известно време е била вградена в стената на двора на местна къща. На пръв поглед изглежда съвсем обикновено, изработена е от обикновен камък и пясъчни плочи, но истинското й богатство се крие в декоративните елементи. В миналото е имала доста елементи гълъби, розетки, кръстове и една двуглава птица, като само една част от тях са запазени и до днес. Двуглавата птица не случайно е била поставена от майстора тъй като тя символизира национална гордост. Същи интересни са и медните ковани чучури с ръкохватки отгоре, които са истински шедьовър на ковашкото изкуство. Казват, че като се хванеш за тях, било по – лесно да повдигнеш тежките менци пълни с вода.

И тук в Габрово има едно специално място, което непременно трябва да посетите. Това е чешмата, построена през 1762 г. от Хаджи Кръстю Априлов, роднина на великият Васил Априлов, основоположник на българското образование. За нея казват, че е най-старият архитектурен паметник в града и представлява уникално свидетелство за майсторството и културата на своето време.

Макар времето да е заличило някои от тези орнаменти, чешмата на Хаджи Кръстю Априлов остава впечатляващо свидетелство за миналото. Посетете я и се потопете в историята на Габрово, където всяко камъче разказва своята собствена история.

Каменна градска чешма с два чучура, издялан надпис „1762“ и кръстове върху каменния фронтон, заснета на калдъръмен площад в старинен градски център.

Почит към Пионера на Фанфарната Музика

Ако се разхождате по пешеходната зона в Габрово, ще забележите една много интересна пейка със седнал на нея човек. Децата шеговито питат дали това е Макдоналдс и защо тук изглежда така различно. Това е паметникът на Александър Керков – един от най-забележителните музиканти и педагози в музикалната история на България. Създаден с любов и признателност през 2021 г., този паметник представлява музикант със замислено лице и жива усмивка, седнал на пейка с фанфара в ръце. Композицията олицетворява духа на Керков и неговия принос към културата и образованието.

Александър Керков роден през 1901г. е първият композитор на фанфарна музика в България и музикален педагог, който посвещава живота си на децата и младото поколение. Той създава цели десет фанфарни училища, композира фанфарна музика и основава първия танцов оркестър в страната. Неговият уникален талант се изразява в създаването на собствени ноти, пригодени за фанфарна музика, по които композира аранжира маршове, китки, потпури, концертни валсове, хора, ръченици и други произведения, които днес се съхраняват в златния фонд на българската музикална съкровищница.

Освен като сериозен музикант, Керков остава известен и със своите безкрайни шеги и чувство за хумор. Той е и основен организатор на Габровското весело театро. Неговото чувство за хумор и любов към изкуството правят живота на неговите съграждани по-цветен и радостен.

През 2018 година Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, стартира инициатива за изработване и експониране на скулптурна фигура на Александър Керков. В продължение на три години Дружеството събира средства за изграждането на паметника. През 2020 г., благодарение на подкрепата на Програма „Култура“ на Община Габрово, местния бизнес, Фондация „Габрово – преди и сега“, Обществен дарителски фонд – Габрово и Фондация „Америка за България“, средствата са събрани и проектът реализиран.

Скулпторът Георги Балабанов, бивш ученик на Керков във фанфарната музика на ОУ „Васил Левски“, е избран за автор на композицията. За Балабанов Керков е бил „перфектният учител по музика, посветил живота си на децата“.

Паметникът на Александър Керков не само отдава почит на неговите музикални постижения, но и на неговата дълбока връзка с Габрово и неговите жители. Това е място, където можете да се докоснете до историята и да се вдъхновите от живота на един изключителен човек, който е оставил незаличим отпечатък в българската музикална култура.

снимка на Паметникът на Александър Керков